Стара Загора е градът, който приема Георги Илиев, изпраща го да учи в чужбина и в който той остава до края на живота си.
Гимназист в Стара Загора
През 1903 г. семейството на Георги Илиев се преселва в Стара Загора. През 1908 г. той завършва с отличие Старозагорската народна мъжка гимназия „Иван Минчов Вазов“ – това удостоверява неговото „Зрелостно свидетелство“ (№ 11 от 29 юни 1908 г.), съхранявано в Музей „Литературна Стара Загора“.
Още като гимназист той проявява необикновен интерес към науката и към европейското духовно познание. Сам научава великолепно немски език, говори свободно турски и гръцки, служи си и с руски.
Стипендия за Мюнхен
Любознателният, интелигентен и многообещаващ младеж прави силно впечатление на местните власти. Старозагорските първенци му осигуряват стипендия, за да продължи образованието си в Германия – в Мюнхенската политехника.
В литературния живот на града
- „Цигарен дим“ 1909
- Малко преди да замине за Германия, организира и издава за кратко старозагорския хумористично-сатиричен вестник „Цигарен дим“.
- „Хризантеми“ 1916–1918
- Сътрудничи неотклонно на старозагорското символистично списание през целия му издателски период.
- „Гребец“ 1934–1941
- Изключително уважаван администратор и редактор на месечното списание за художествена литература и критика.
Градът, който не напуска
До края на живота си Георги Илиев остава дълбоко признателен на Стара Загора и при никакви обстоятелства не напуска града, който го е приел, изучил в странство и подготвил за писателското поприще. Подобно поведение сред неговото творческо поколение се среща като че ли единствено у по-младия му литературен събрат Иван Мирчев.
Още в изложбата: По стъпките на Георги Илиев · Времевата линия: 1905–1909 · Времевата линия: 1920–1961 · Кръгът на съвременниците
