Двамата Георги Илиев

Инженерът

Инженерът мисли в системи, конструкции, причинно-следствени връзки и технически възможности.

Мюнхенската политехника 1909–1914

Изучава инженерно-технически науки със стипендия, осигурена от старозагорските първенци.

Служебна книжка 1920

На 14 юли Министерството на благоустройството му дава право да „осъществява инженерно-строителни дейности на територията на Царство България“.

Писателят

Писателят превръща тези възможности в бъдещи светове, конфликти и идеи за човека и обществото.

Научната фантастика

Георги Илиев събира двете перспективи в научната фантастика – жанр, в който технически възможното се превръща в литературно въображаемо.

„О-Корс“ 1930

Първият български научнофантастичен роман.

„Теут се бунтува“ 1933

През 1934 г. за научнофантастичните си романи писателят е награден от Министерството на просвещението.

Стихосбирки

„Тъжни напеви“ 1906

Събира стиховете си на 25-годишна възраст.

„Горести“ 1921

Втората стихосбирка, на 40-годишна възраст.

Повести и романи

„Повест за Нанти“ 1937

Ръкописът се пази в Музей „Литературна Стара Загора“.

„Три капки кръв“ 1940

„Повест за смъртта на Пребонда, княз Ригински“. Исторически роман, издаден в софийската Библиотека „Завети“.

„При ново слънце“

Фантастичен роман.

„От вятър отвяни“ [1946]

Роман.

В периодичния печат

В самото начало на ХХ век прави литературния си дебют в българския периодичен печат.

„Ново време“ 1906

Софийско литературно-критическо списание.

„Смях“ и „Българан“

Национални художествено-хумористични литературни издания.

„Остен“ 1910

Печата активно във вестника.

„Хризантеми“ 1916–1918

Старозагорско символистично списание.

„Литературни новини“ 1927–1929

Столичен вестник за литература и изкуство.

Редактор

„Цигарен дим“ 1909

Старозагорски хумористично-сатиричен вестник.

„Гребец“ 1934–1941

Месечно списание за художествена литература и критика; администратор и редактор.

„Литературен подем“ 1946

Вестник.